Беше сякаш зората счупи напред на песен
като Александър лежи скрит в Олимпия’ утробата.
Горите на Македония шумолеше в съгласие,
околните Пела Гроув в замъка на Филип.
Младият принц оседла коня си и се качи
на изток,
превръщането на света.
Буцефал обтегнати,
Буцефал подпечатан,
Буцефал се борят
срещу силата на младежта.
Илиада прерови мечтите си,
зачитам … скоро той застана хълм на Троя …
Ахил е близо до.
Ние помним битка при Иса, Дарий’ смърт,
бойното поле в Gaugamela,
Персеполис намалена на развалините…
Все пак на Цветан фонтани Добави им мелодичен мелодия
радостен звука на низове и сватбен танц,
като на Ориента в блясък с легион е преплетени.
На младия мъж път води до върховете на Хиндукуш
когато битката той спечели, но губи Буцефал.
Вавилон, Вавилон, Вавилон тихо плаче
за един млад син на Гърция,
приятел на младини, Hephaestion,
Искандер дори…
Златната трона на царя е разбит,
разсейване stardust през нощта за светлина.
В продължение на векове остава пламнал Пясъците на пустинята,
поемат в рамките на ум като стар като време.
Здрач водопад, разпространение си сияние над Ефрат,
от дълбините Елада’ наследство се очертава,
паразитиращи в зората, тъй като той прекъсва напред в песен..
