S.’ цялата гръцка страна влезе на поклонение на diaplasthisan Lionysoy и различни митове за него са различни празници и да цени като тази на Дионис, за’ Това разстройство или объркване на гърците и римляните по-късно пристигнали до точката да призная, че е имало повече от един Dionysoi, т.е. 7 или 8 между несвързани.
Много отдавна в Пангео е преобладавало мнението, че Дионис винаги е бил бог на лова. Изглежда, че ловните култове са били по-многобройни от другите земеделски култове. Дионисиевата религия, каквито са били култовете към Резус, на герой Тракия, на Ликург, на Враурос и Залмоксис изглежда имат своите корени в древни времена. Рисос е бил почитан от родопските Бисоси. Той обичаше да ловува елени на кон в обширната планина, диви свине и други диви животни. Рисос беше почетен и в Амфиполис.
В Пангео имаше голямо светилище на Бакхус Тракос, оракул, ръководен от бесийските пророци. Отношенията на Бакхус и Резус се дължат на’ тези бесийски пророци и в съществуването на героя от Резос в Амфиполис (Древни култове и митове за Пангея – GK. Авци кмет. в пансерейския календар).
На Пангео се разиграва драматичната история на Ликург. Легендата за него се споменава в Илиада. Той бил цар на идоните и преследвал мистиците на Дионис. Господ го наказа, което го подлудява и Ликург вярва, че ще унищожи лозата на парчета в собствения си син. Богът също наказа страната на идоните със стерилност на населението и идоните, за да успокоят Бакхус, εντείχισαν ζωντανό τον εχθρό του τον Λυκούργο σ’ пещера, където умря от глад.
Жителите почитали Дионисий с много празници: с т. нар. Велики Дионисии, с малките или котка’ Дионисиевите полета, με τα Λήναια, Фестивал на цветята, Αλώα, Οσχοφόρια, Αγριώνεια, Ασκώνια, и с различни други тържества в други региони и градове на Гърция, като например с фенерите в Пирея, с регионите в алеята на Аркадия и др.
На втория и третия ден от Anthesteria в глинени съдове, τις χύτρες, те принесоха жертва на хтонския Хермес, за душите на мъртвите. Вторият и третият ден, наречени мотики и хитрос, се свързват с душите на мъртвите. Те вярвали, че мъртвите се издигат от Хадес, за да посетят роднините си, които бяха направили храна за тях от варива, нещо подобно на колибите, които правят психо сабата в селата Пангайос, но също така’ όλη την Ελλάδα.
В малката Дионисия в края на декември се състоя шествието на фалоса, хората тогава са били облечени в овча кожа и вретище. Този обичай се е запазил до наши дни, когато на 7 Януари, на Ивановден в Никисиани Пангайо, те се маскират като овце и с големи звънци, окачени на врата и кръста, тичат през селото и раздвижват мястото с викове и закачки.
Поклонението на огъня е било обичайно за времето си и е свързано много с траките. Имаме и препратки от антични автори “Казват, че жриците с боси крака минават през огъня, без да страдат от нищо” (Diod. Сицилийски). Както знаем от Еврипид и Софокъл, нестинарството и ходенето по огън са били част от култа към Дионисий.
“На върха на косата донесоха огъня, без да гори”
(Еврипид Бакхус f. 537)
Обичаят паленето на огън е запазен и до днес в района на Пангайос. Навръх Хелоуин жителите отрязаха ап’ планинският благун и други сухи клони правят на снопове и в неделя вечерта правят “обичай на Дервена” и започват да скачат отгоре’ огънят и огънят.
Празникът на Дионис премина с радост и с участието на всички. Единият държеше амфора с вино, друг теглеше коза, а трети кошница сушени смокини и във всички тези фалосът беше необходим, както ни казва Плутарх (537, 8).
Тракийският произход на тези празници може да се установи и от атински декрет относно колония Бреа в Тракия около 445 например. Този указ нарежда на град Бреа да изпрати в Атина за великата Панатина, ваза и доспехи, а за Дионисия фалос.
По време на фестивала на бога, жителите на Пангайос пренасят лодката на Дионис от Елефтерес с голяма процесия, на втория ден от Linaio p’ малък храм и след това е върнат в Линайо. S.’ през целия този марш те пееха химни на Елефтерей Дионис. Тези химни са направени от поетите специално за поклонението на бога. През последните дни се преподаваха нови драми.
Страната на идоните беше на изток от Стримон, в сегашната зона N. Неас, Алистратис, драма. Първоначално този район е бил обитаван от тракийски племена, но през 16 пр.н.е. век прародителят на идоните, цар Идонос, син на бог Арес и нимфата Калироа (κόρης του Νέστου ποταμού) έγινε κυρίαρχος του τόπου. Идонеите са били известни с оргиастичното си преклонение пред Бакхус. Но цар Ликург, който искал да премахне оргиастичното поклонение на Бакхус, бил преследван от’ Менадите и срещна горчива смърт. На 500 например. Гетас се споменава като забележителен цар на идоните, чиито сребърни декадрахми са намерени (και νομίσματα) с надпис „TETA IDONEON VASSILEUS”. В столицата на Идоне, Идона, но и в другите им градове имаше блестящи празници на Дионис.
Разпространението на култа към Дионисий, както знаем от Омир, е достигнало чак до Финикия. Също така от историята на Херодот знаем близките отношения, които финикийците са имали с траките от Пангея. Дори главните носители на учението на дионисиевия култ са били фригийските жреци, тракийските жреци в Южна Гърция и наистина в Делфийския оракул.
Agrioneia се проведе през септември или октомври. Според Плутарх е имало и битка, само за жени, които са търсили Дионис на планината като бесен 3 нощувки. След това се връщаха и се забавляваха с решаване на гатанки и гатанки на банкет. Празникът Агрионея е свързан с приключенията на бога, който, победен от титаните, оцелява и бяга при музите. Дионис е олицетворение на покълването, което изчезва през зимата и се ражда отново през пролетта.
Разбира се, времето започна с котката’ полета на Лионисия, провеждани през зимата. Те бяха направени с голяма свобода. Изпълнителите се возеха с файтони и правеха жестове и ругатни, други танцуваха около вагоните (комос еф’ карета или проста).
Второто тържество беше Linaia, което последва месец по-късно. Те празнуваха с шествие и състезания на трагици и комици. Накрая процесията завърши в Линайо и беше принесена в жертва коза, докато танцуваш наоколо’ при олтара той пееше хвалебствени оди за бога.
Третият Дионисиев празник беше Антестерията месец по-късно в началото на пролетта. В този празник се провеждаха състезания и се отслужваха тайнства (неизказано свещено) през нощта в древен храм.
Четвъртият празник беше голямата Лионисия или тези в Астей, месец по-късно. поети, лицемери, спонсори и танцьори се появиха пред хората и разгласиха драмите. Тези първи тържества бяха Асклепия след Про-расата, тогава се проведе Шествието, Комос, лирическите игри и пандиите. Разиграваха се много нови трагедии. Съответстващи на Дионисията на гърците са били и либералиите по-късно на римляните.
В кат’ полета Дионисия се провеждаше в чест на бога и други празници като напр: Хамак, Αγριώνεια, фестивал на читрите, Асколия, фестивал на Ос. При децата с есколиоза малките изпълнители трябваше да тичат до чувала, който беше в средата на зрителите и там, тропайки с единия крак, се опитваха да запазят равновесие и да танцуват върху надутия чувал, който беше намазан с масло, за да стане хлъзгав.. Повечето паднаха и хората се смееха. Но който можеше да се хване и да танцува, се обявяваше за победител и получаваше за награда пълна торба с вино.
(F)’ В Агриония жрецът на Дионисий в нощта на празника внезапно изпадал в оргия и преследвал с меч в ръка жените от едно семейство, за да убие някого, ако може, както беше отчетено от Плутарх.
Пентей по име изглежда е богът на траура и смъртта, за разлика от Бакхус, който е бог на живота и регенерацията. От смъртта или растителността на полето от незапомнени времена са произлезли всички земеделски обреди.
